Млади и зелени
Партията на екопротестите постави на дневен ред някои важни въпроси, но дали това е достатъчно
От Люба ЙОРДАНОВА
всички статии от този автор |
| Въпреки минималния финансов ресурс за кампания "Зелените" намериха алтернативни начини да стигнат до избирателите си Автор: Надежда Чипева |
Още по темата
За младите политиката е мрачна територия, в която често се ориентират по интуиция
Как гласуват хората, до които партиите не достигнаха
Една кауза, малка доза ентусиазъм и връзка с интернет. Това, изглежда, е рецептата за спечелване гласовете на младите българи, която затруднява българските партии в последните години. На европейските избори през юни учредената преди година и все още малко известна формация Зелените успя с малко ресурс да привлече вниманието и гласовете на близо 18 хиляди и половина избиратели, половината от които между 18 и 30 години.
"Подкрепям Зелените, защото съм разочарован от всички големи партии, а новите са просто марионетки. По-добре да гласувам за еколози, отколкото да не гласувам." Мнението във форума на e-vestnik изразява най-точно мотивацията на повечето от "зелените" симпатизанти – имат желание да гласуват, но не се идентифицират с никоя от останалите съществуващи партии.
От другата страна на барикадата
Липсата на алтернатива е и двигател на самите активисти на Зелените - природозащитници и други участници от протестите за опазване на околната среда, да сформират партията през май миналата година. "Причината да направим Зелените беше нулевата чуваемост към това, което идва от гражданския сектор, и фактът, че не можем да принудим другите партии действително да спазват обещанията си за спасяването на природата", разказва Андрей Ковачев, един от съпредседателите на партията. Андрей е биолог и работи в неправителствения сектор от 1991 г. в Сдружение за дива природа "Балкани".
"Създадена буквално на улицата", партията няма известни политически лица и членовете й при всеки разговор многократно казват, че нямат нищо общо с досегашните зелени партии. Самоопределят се като хора с десни възгледи, а някои от тях са бивши членове на СДС (един от съпредседателите на партията – Петко Ковачев, е бил дори член и активист на НД "Екогласност"). Може би не случайно политологът Евгений Дайнов, който също е член и съосновател на Зелените, ги определя като "СДС през 89-та".
За една година към Зелените се присъединяват около 7000 членове, 100 от които в момента активно работят за предизборната кампания. А после учудващо успяват да съберат два пъти по 50 хиляди лева за депозит на изборите за европейски и български парламент. Средствата идват от малки дарения, събрани по софийските улици, малко по-големи суми от симпатизанти от чужбина, лични заеми на хора от ръководството и един германец от Варна, направил най-голямото дарение от 4000 лева.
Този ресурс стига за скромен брой листовки, но не и за предизборните средства, с които си служат останалите партии, като билбордове на всеки километър например. Зелените обаче намират алтернативни решения да мотивират избирателите си – силна интернет кампания, атрактивни "ходещи" билбордове и две огромни топки от стиропор, които се търкалят по софийските улици пред недоумяващите погледи на минувачите. И привличат вниманието именно на точните хора - повечето от които тази година ще гласуват за пръв път.
Зелените изпълняват една много важна функция – приобщават младото поколение към политиката", коментира Евгений Дайнов (повече за вота на младите). По думите му "Зелените" вече станаха фактор в политическия и обществен живот със своите 18 хиляди гласа на евроизборите. "Но това е и партия, която ще съществува и след 20 години", убеден е Дайнов.
На обвиненията, че Зелените са "откраднали" гласове на "Синята коалиция" Ясен Атанасов, културолог, журналист и член-учредител на партията отговаря така: "По-скоро качихме избирателната активност – с каузата и идеите си, както и с прозрачността при създаването си сменихме понятието политическа партия. И действително според данни на агенция "Алфа рисърч" всеки трети от гласувалите за Зелените през юни т.г. не е гласувал на предишните избори. Според Ясен решението на Зелените да не се коалират с други партии независимо от получените покани е затвърдило подкрепата на симпатизантите им. "Нито една партия не успя да ги убеди, че ще вкара зелени политики в програмата си. Искаха единствено да ги закачат като брошка", смята също и Евгений Дайнов.
Дали зеленото ще спаси света
Предизборната програма на Зелените е безспорно най-пълната по отношение на конкретни мерки за опазването на околната среда. Предложенията им в останалите сектори обаче навяват малка доза наивност и не са убедителни решения на важни за страната проблеми. Зелените наблягат прекалено много на пряката демокрация – референдуми по всички важни въпроси, възможност за гражданите сами да формулират предложения за закони, отзоваване на депутати, когато избирателите не са доволни. С призива "Да върнем държавата на гражданите" Зелените предлагат и директен граждански контрол върху съдебната система вместо досегашното влияние според думите им, на парламента и президента върху нея. Дори и да се харесат на избирателите, тези предложения едва ли са подходящ отговор на фона на българската действителност, където населението се влияе лесно от икономически и роднински фактори.
Попитан за мерки срещу икономическата криза, мажоритарният кандидат на Зелените в 24 МИР в София Ясен Атанасов поставя на първо място стратегията за енергийното развитие на България. Според него инвестициите във възобновяеми енергийни източници ще дадат много по-бърз ефект в сравнение с тези в големи проекти като АЕЦ "Белене" например, и ще отворят и т.нар. зелени работни места. На тях залага и кандидатът от 25 МИР в София Андрей Ковачев в комбинация с мерки срещу свръхзастрояването.
Някои от зелените идеи понякога звучат крайни дори и за хора, които споделят същите каузи. Елица е разбрала за Зелените от приятели и ги е подкрепила финансово, за да могат да се регистрират и да участват на изборите. "Освен подкрепа на идеята няма зад какво друго да застана", казва обаче тя и вече е решила да гласува за друга партия. "Според мен Зелените не успяват да намерят начина да постигнат целите си, подходът трябва да е по-конструктивен и диалогичен", казва Елица. Тя не е съгласна с атаките към бизнеса, след като "идеята е да има правила и те да се спазват, което всъщност зависи от държавата".
Не на всяка цена
Макар и амбицирани да получат думата на политическия терен, Зелените не правят впечатление на хора, които ще се откажат от идеите си, ако не влязат в следващия парламент.
"Някои се страхуват от популярната заблуда, че ако партията, за която си гласувал, не влезе, гласът ти отива на вятъра", смята Ивайло Стоименов, докторант по връзки с обществеността и активист на Зелените още от създаването на партията. Той е и един от арестуваните по време на протестите за "Натура 2000". Според Ивайло гласът за Зелените няма да се изгуби, защото "това е глас за една идея" и колкото повече се говори за нея, толкова по-често другите партии също я включват в програмите си.
Безспорно Зелените получиха повече трибуна като партия, отколкото като отделни природозащитни организации. Цената за това обаче също е висока – навлезеш ли на политическия фронт, правилата вече стават други. "Проблемът е, че с превръщането им в партия те се лишават от едно от най-ценните си качества - да бъдат гражданска опозиция или коректив на партиите или на правителството", коментира за "Капитал" журналистът и писател Юлиан Попов. Според него има и друг негативен ефект – когато съществува зелена партия, другите политически формации може да си кажат "това са неща за зелените, ние сме сини, жълти или червени" и така да се оттеглят от идеи, свързани с околната среда.
Всъщност истината е, че зелената тема трябва да намери място в програмите на всички големи политически сили и може би чак тогава партии, които градят политиката си само върху тези идеи, ще станат излишни. Засега обаче Зелените доказаха най-малкото колко огромна е пропастта между желанията на хората и действията- на партиите, които би трябвало да ги представляват.
Тежкото наследство
Макар голяма част от избирателите на "Зелените" да нямат спомени от другите зелени партии от българската политическа история, младите активисти събуждат не дотам светли спомени у техните родители. Първата зелена партия е учредена в зората на демокрацията от станалия по-късно кмет на София Александър Каракачанов и други членове на "Екогласност". Първоначално "Зелената партия" е член на СДС, но по-късно намира общи идеи с БСП и влиза в "Коалиция за България". Миналата година "Зелената партия" се обедини със създадената през 2007 г. "Зелена България". В момента обаче сред "старите" зелени цари раздор, след като НДСВ номинира двама от членовете на "Зелената партия – Българските зелени" за свои кандидати на предстоящия парламентарен вот, очевидно без съгласието на цялото зелено ръководство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар