Идеалистите в България не се котират добре…
юли 20, 2009 от Selene
Всъщност, направо на тях се гледа с насмешка. В случая говоря за “Зелените”. И не изборните резултати са повод за този ми пост, а отношението към партията, което често срещам. Ще дам два примера.
На 15-ти излезе новина по bTV, че единствено партия “Зелените” не са купували гласове на изборите. Как обаче се представя тази чудесна новина, с която би трябвало да се гордеем:
“Зелените” със сигурност не са купували гласове. Може би защото са нямали пари горките, може би, защото са още млади хора, идеалисти. Може би защото не са се извратили достатъчно, но що е време, все напред е”, каза Теодор Дечев, зам.председател на ССИ.
Извод -> Политиците са лайна, Зелените са още малки, но ще порастнат, ще съберат пари и също ще станат лайна. Мерси, Дечев, мерси! Точно този начин на мислене ни докара до това дередже.
По-рано пък, на 6-ти юли, един от най-уважаваните (включително и от мен) български блогъри Комитата дръпна един следизборен пост, в който от на всички партии отдели най-много място на “Зелените”.
Зелените, о Зелените. Зелените взеха няколко много важни решения през 2009-та година. Първо, да не излизат като партия организатор на протестите през януари, а да ги оставят „неполитически“. Защо взеха това решение е загадка за мен и до ден днешен. Вероятно да са по-масови и да привлекат протестиращи и от други партии. В резултат на това решение, както и от непрекъснатия страх да не бъдат „яхнати“, „прилапани“ и „употребени“, както и от отказа да привлекат съюзници още на протестите, протестите угаснаха безславно, но за щастие не безследно.
Оттук разбираме, че това, че Зелените уважиха желанието на хората за непартиен протест ОБЕДИНЯВАЩ недоволните, а не разделянето им на ПАРТИИ е голяма, голяма грешка. Естествено, тези протести биха могли да бъдат употребени за чудесен медиен трамплин, но глупавите малки идеалисти предпочетоха да поставят народните искания пред кариерата си. Много, много глупаво, нали?
Второто решение, което Зелените взеха — да не се коалират с никого за изборите, за да останат чисти и неопетнени, ги остави в политическа и медийна изолация, която им струваше два депозита за участие в изборите плюс доста енергия на членове и симпатизанти плюс още четири години извън парламента. Дали това е успех или загуба, те тепърва трябва да решат, както и каква да е стратегията им до следващите избори, в които ще участват.
Колко лошо, че Зелените не приеха предлаганото членство в Синята коалиция. Добро утро, Сините разочароваха доста хора, сега ли го разбрахте? Може би някои хора са си позволили лукса да им писне да гласуват постоянно за най-малкото зло, а? Иначе нямаше да седнат да си правят партия, а щяха да си гласуват за кой когото намери за най-малко престъпник според разбиранията си. Странно, но факт – начинанието създаване на Зелените не е начинание за заграбване на депутатски места, а начинание за прокарване на дадени идеи в политиката. Опит на група граждани да вкарат в нея хора, които не са се омърсили всячески, хора, на които да имат някакво доверие. Сините, малките глупави идеалисти май са предпочели непредаването на идеите си, коалирайки се с хора, чиято политика многократно ги е разочаровала, пред депутатските места, може би и вие ще им кажете “ще се извратите, що е време напред е”?
Далеч не прости остават и отношенията им с гражданската коалиция „За да остане природа“, която също е поставена пред много тежка дилема — да продължи гражданската си дейност в цялото обществено пространство, взаимодействайки и с други партии, или да бъде инструмент в ръката на Зелените. Това не са никак лесни решения, но аз им желая успех в предизвикателствата
Разбира се, в светът, в който партиите не купуват гласове само когато нямат финансовата възможност да го сторят и само ако са прекалено млади, но като понатрупат опит веднага почват, няма място за партия, която не ползва гражданите за свой инструмент, а сама превръща себе си в инструмент на гражданите. Това е нещо твърде утопично и някакси не по нашенски.
Така че фактът, че Зелените са инструмент на коалиция „За да остане природа“, а не обратното, че са създадени със същата мисия, с каквато и въпросните НПО-та – а именно природозащица – а не с някакви партийно-олигархични цели, включително и употребяване на различни организации, ги прави неразбираеми за мнозина.
Тъжно е, че в България дълбоко е залегнало мнението, че политиката може да бъде единствено нещо много, много мръсно, свързано с купуване на гласове, употребяване на хората и идеите им, удобни коалиции и лъжи във всякакъв вид. Че безпринципността е единственият разумен път и всичко друго е обречено на провал.
Нормално е мнението на хората да е такова. Защото само това виждаме да правят политиците. Обяснимо, но неправилно е да смятаме за невъзможно това да се промени.
Идеалистите са крайно забавни и смешни на мнозина. На 90% от хората, всъщност. Смятани са за малоумници с розови очила, хора, губещи си времето с глупости, мечтатели, нямащи връзка с реалността, хорица, над които е идеално да се надсмееш.
Само че без доза идеализъм политиката от разпределяне на ресурси се превръща от заграбване на ресурси от овластените. Без доза идеализъм единственото, което има значение е личното добруване и никога съдбата на управлявания народ, на природата, на нищо.
Може би греша.
Може би това не е правилният път.
Но, господа, моля ви, не плюйте по надеждите на хората и им дайте шанса поне да опитат да променят нещо и да го направят по законния и моралния начин, без да им се подигравате за недосетливостта да използват множеството лостове за лично облагодетелстване и за желанието да останат верни на себе си!
Докато некупуването на гласове, т.е. спазването на закона и отстояването на принципи се смятат за детинска недосетливост, оплакването от състоянието на родната политика е не на място.
Няма коментари:
Публикуване на коментар